СТУДЕНТСКО ВРЕМЕ

НАПРЕД, В АТАКА!

публикувана в 10:31ч. на 02.12.2019г.
прочетена 187 пъти


С нападателят на ФК ТИКИ-ТАКА Цеветан Шишков, разговаряме по време на мача Евертън – Тотнъм(1:1).
- Цецо, тия играят почти като нашия отбор?
- Да бе, да. Почти, ама малко далече. Тези момчета играят от сутрин до мрак.
- Почти като теб?
- Да. С тази разлика, че аз работя по най-различни обекти и от работа идвам на мач. Виждал си ме с мръсните дрехи и често от мач отивам да си довърша някоя задача.
- Как намираш време да участваш във всички мачове на отбора?
- Играе ми се, бе! Футболът е важно нещо за мен.
- А сили от къде?
- Силен съм като Съветския Съюз. Шегувам се. Някой път и аз се изморявам. Взел съм доста обекти и бързам да ги свърша, но явно не стига времето. Даже жената някой път ме обвинява, че си имам гадже и затова не се завъртам много у дома. Ама как да ѝ обясня, че работя и футбола ми е едно от малкото забавления.
- Е, с толкова обекти сигурно завлачваш клиентите?
- Не! Е, да, малко забавям някои, но на никой не съм взел парите и да съм го заебал и всички са останали доволни от свършената работа.
- Ти от къде си?
- От Гоце Делчев. От Градъ.
- Там ли си играл футбол?
- Еее, разбира се! Аз съм тежка младежка надежда.
- И защо не играеш още там?
- Как да играя. Знаеш ли, че бях на 17 години, когато на мен и още четирима младежи ни предложиха договори за мъжкия отбор. На мен, на капитанчето, вратаря и още двама. Всичките си скъсахме договорите и напуснахме. Това беше подигравка. Ние тогава биехме наред, нямаше кой да ни се опре, а новото ръководство ни предложи по 270лв на месец. Хвърлих договора и изчезнах от там. Дойдох в София да работя където намеря. Все още не бях женен, морето ми беше до колене и за три дни изкарвах колкото ми бяха предложили онези хора. Не може на млад човек да му предлагат такива заробващи условия. Разбирам защо не върви футбола в България. Нищо де! Сега си играя за кеф. Единственото неприятное е, че оня ден ми извадиха рамото на мача.
- Много бързо си се оправил?
- Мани! Не искам да ти разправям!
- Защо?
- Защото, първо в този ден играхме с резервите. Срещу нас играеха едни млади натренирани момчета, истински футболисти. И се насъскват да ни бият цяла седмица.Стегнахме е и номер 70, т.е. аз, вкарах за 1:0. При ответната атака едно 90-килограмово момче легна върху мен, а и аз съм, към 90 кг и рамото, на което се бях подпрял, не издържа. Извади се. Болката е ужасна. От много отдавна не бях ревал като звяр. Спряа мача и ме откараха в София мед. Там един доктор още не съм влязъл и ми вика:
- Дай 300лв и ти оправям рамото. Както ми беше призеленяло пред очите, стиснах лявата си ръка в юмрук и щях да го утрепа. Добре, че бях с приятели и те ме спряха. Взех си личната карта и отидохме в Окръжна болница в Младост. Там еди добър доктор ми намести за пет минути ръката и сега можа да работя и дори да играя. В следващия мач смятам отново да бележа.


• Обратно