Никола Вапцаров - приказка без край

 

     В края на двадесети и началото на двадесет и първи век, когато цялото човечество се опитва да забрави черните години на войни, болести, световни кризи, и същевременно да съхрани и пренесе в бъдещито, позитивните неща и явления - политическия диалог, технологичния напредък, високата екологична култура - ние хората от поколението, което има уникалната възможност да живее в две различни столетия, също правим равносметка и анализираме миналото - забързани с оптимизъм в бъдещето.

     Една от личностите, която живя и твори през отиващия си век, е българският поет Никола Вапцаров. Нито един български поет преди и след него не се е радвал на такава международна популярност, каквато има той. Той живя тежък живот и загина малко преди да навърши 33, в апогея на своята младост и творчество. Стремежът да се научи нещо повече за човека и поета Вапцаров е много голям не само в България, но и в целия свят.

“ И всеки днешен и бъдещ последовател и биограф на Вапцаров ще бъде щастлив,
ако разкрие макар и незначителна нова черта от неговия граждански и творчески облик,
ако прибави дори и най-малкия нов щрих към нравствения и духовния портрет на поета.”
                                                                                                              Мария Радонова

     От къде тая изключителна привлекателност на човека и поета Вапцаров? С какво той извиква от нас тая духовна съпричастност към всичко свързано с неговите песни и съдба ?
     Защо колкото и да сме убедени в закономерността на неговата поява и творческо развитие, защо колкото и предимства да изброяваме за да я доказваме, ние стоим стъписани пред един невероятен житейски и творчески подвиг?
     Защо този човек, това поетическо чудо за България и света , живя само 33 години и за едно непълно десетилетие, също като Ботев, сътвори силна и безсмъртна поезия?
     Защо поетът изповядва своята жертвоготовност, осмислена от гордия човешки идеал за унищожението на робството и неправдата в битието на света ?
     Защо Вапцаров приема хладнокръвно и спокойно своята предстояща смърт, че дори в собствената си нелепа и неоправдана гибел съзира основания за философска мъдрост, за самоуспокоение, за исторически и житейски оптимизъм ?
     От къде идва тази силна вяра на Вапцаров и неговите герои в сбъдване на щастливото и човечно бъдеще ?
     Как света и хората, оценяването на живота и битието станаха основни параметри в неговата поезия?
     Защо историята е основен обект на неговото внимание?
     От къде идва идеята за приемственост в борбата на човечеството “за свобода и хляб”, от къде произтича дълбоката авторова увереност в общата участ на подтиснатите и онеправдани хора по Земята ?

И накрая, кой всъщност е Вапцаров и на чий народ принадлежи ? следваща страница  next